Прочетен: 6531 Коментари: 26 Гласове:
Последна промяна: 03.07.2007 16:25
Напоследък толкова се отбранявах, че вече много ми се събра. Хора, от които най-малко го очаквах, също захапаха тази тема. Дори някои успяха в красив ден като завършването ми да ме заядат за това.
С половинката живеем заедно достатъчно дълго, за да дадем на родата и съседите тема за разговор. Преди няколко години това беше "Няма ли да се жените вече, какво става?". И то толкова учудени, сякаш сме обявили дата, пък сега се отказваме. Ами няма да се женим. Неискаме. Тогава следва "И защо???" още по-стреснато. Всички се стараеха да ме оставят с усещането, че съм срам за родата, че постъпвам глупаво, правя най-голямата грешка в живота си, и т.н. Е добре де, сега какво, писмени обяснения ли да давам? Успяха някак около Нова година да преглътнат тези въпроси. Не че им омръзна, но с част от тях се скарах много лошо, защото не е тяхна работа. А с другата част се скарах, защото не питаха, а директно ми се бъркаха.
НО!!! Тогава дойде друга тема: "Деца няма ли да правите? Вижте се на колко години станахте?". И пак всичко отначало - не, няма, неискам, неможе..... Чудя се дали направо пак да се изпокарам с родата, та да ме оставят на мира, и така да си спестя още 1-2 години нерви. Защото, повярвайте, наистина е изнервящо. Всички баби, лели, стринки и други елементи над 55-60 години настървено ти обясняват, че едва ли не утре ще умрат, а искат да гушнат бебе. И то с тон, сякаш това бебе ще им донесе здраве и ще им спаси живота. Майките (и моята, и неговата) при всеки удобен и неудобен случай повтарят, че е време да им дадем нещо дето да гушкат. Миналата седмица не издържах и се сопнах на майка, че ако толкова я боли душата за дете, да си роди, нямам против.
Във форумите се сблъсках с два вражески лагера. Едните са твърдо ЗА децата, на всяка цена, иначе не си жена. Другите предвиждат евентуално едно, и то след доста време.
Къде сбърках, незнам. Но поне аз го виждам по съвсем различен начин. За да се ожениш, трябва да обичаш човека до теб, да се разбирате, да се подкрепяте и да си помагате.За да имаш дете, ти самият не трябва да си дете. Трябва да можеш да се грижиш както за себе си, така и за половинката. Трябва да си отговорен. Да имаш някакви стабилни финанси. Трябва да си наясно, че детето не е животно - днес го имаш, утре го пращаш на село да не ти пречи.
Как да се ожена от раз??? Защото това била следващата стъпка на връзката ни? Защото околните казват че така е редно? Защото? И след 2, 5, 8 или 15 години до толкова да ми е писнал тоз човек, че да го мразя и в червата??? Егати семейството тогава.
Няма как да се оженя и родя дете, при положение че немога да си осигуря някакви добри пари. Къде ще живеем, кой ще плаща сметките, кой ще плаща дрехи, обувки, екскурзии, обзавеждане. А като дойде детето - трябва да се обзаведе стаята, да се купят количка, кошче, пелени, да се плати раждането, след това и лекарите за бебето... А с времето дребосъка расте, и не ми се вярва да е доволен от факта, че няма пари за вафли, дъвки и т.н., които неговите другарчета си купуват. А с растежа май само майките си дават сметка, че първо - детето расте много бързо, и дрешките се износват за няколко месеца, и второ - дрешките са си цифромания! Оооо, да, знам, че няма само аз да изкарвам пари, а и половинката. Ама неговите пари ще стигнат ли? Ако стигнат, за какво ще стигнат, и защо да нямаме повече? И защо мислите, че ще ми е приятно да живея така?
Да имам дете на 20, когато аз самата незнаех какво искам, си е чисто престъпление. Че то аз нямаше да знам какво да го правя това дете, да не говорим да го уча на нещо...
Или: Да народя няколко дребосъка. На бащата ще му писне от това непрекъснато някое от тях да реве, да иска нещо, да му се пречка из къщата, да трябват пари. И като гледа неговите приятели как си живеят живота съвсем естествено ще се старае колкото се може по-малко време да е вкъщи. Тогава наближава момента, в който на мен пък ще ми писне да съм сама и сама да се боря с всичко. И ще оставя "малките изчадия" на самоотглеждане. Само като се замисля за тази картинка, и си казвам: Евала, точно от такива родители имат нужда тези мъници.
Баба ми все ми казваше "Всяко нещо с времето си!" И смятам да я послушам.
За сега с всичко в живота си се чувствам удобно. Отне ми много време, до като го подредя така, както аз исках. Когато аз реша, ще променя нещо. Но не и преди това.
Слушай баба си! :)
А на родата е добре с много сериозен тон веднъж завинаги да обясниш, че нямаш намерение да обсъждаш тази тема. Като започнат пак, напомни им, че наистина нямаш намерение (и сменяш темата, най-добре веднага да се прехвърлиш на някакъв много сериозен проблем на конкретния човек). Ако ти стигне търпението за 6-7 пъти да повториш тази семпла фраза (без всякакви обяснения и лирически отклонения, просто си казваш текста и се прехвърляш на неговия проблем :), има шанс да те оставят на мира...
Няма да им се даваш.
И аз се държа за баба!
:):):):)
Защо и ти да даваш живот след теб. Ти да не си проста като родителите си. Ти си най-уникалното създание на тая планета и след теб тя трябва да е мъртва. Живота е само до теб, и само за теб.
Парите ти, времето ти са само твои. Ти няма да ги делиш с някакъв "дребосък" който ще ти яде парите, ще ти губи времето, ще ти пили нервите.
А може и Господ да е прав. Така. по този начин, само добрите хора остават поколение.
Иначе светът ще стане ужасно място ....
Що се отнася до децата - очевидно, още не си узряла за идеята. Когато си готова, ще разбереш това. Имам две деца и не мога да си представя живота без тях /е, добре, признавам, че художничката, за която пиша в блога си, е дъщеря ми... Ти може би си се досетила. Знам, че не е прието сам да хвалиш децата си, но наруших това правило.../ Имам и син на 17. Така и майка ти се гордее с теб... Така ще се гордееш и ти един ден с твоите деца :)
А ти имаш ли брат или сестра? Разбирате ли се?
Прегръдка!!
Обичам да казвам, че с удоволствие бих отглеждал някое голямо куче - чау-чау например! Но знам, че за самото куче ще е терор животът в апартамент, а аз нямам времето да му осигуря нужните минимум 5 км на ден... И се чувствам отговорен пред това куче, което нямам. Успявам само да се грижа за една драцена и една финикова палма! Ама и те са държеливи :)
ТИ си отговорна на първо място пред бъдещото си дете/деца! И щом ясно съзнаваш, че не можеш да им предложиш поне добра среда за живот и развитие, верният избор е именно твоят - да изчакаш! Млада си, имаш много време, след няколко години дано имаш стандарта, човека до теб и желанието да имаш деца! И тогава ще ги обичаш, а те - теб. Пък бабите, ако дочакат, дочакат...
Живота наистина си е твой и имаш право да го подредиш както ти харесва.Възрастните са много досадни понякога,а над 60 - винаги.
Само че....недей непременно да обвързваш децата с доброто ти финансово състояние.Мой познат на 37 г.,са 4 деца в семейството.Родителите му бяха от т.нар.работническа класа.И четиримата имат висше(вярно не Харвард),и четиримата си направиха или закупиха собствен дом(вярно от 80 а не от 800 кв.м.) и четиримата са добре реализирани в професиите си.Дали неговите родители са имали твоята дилема??! :)
P.S.Напълно съм съгласен с теб ,че с повече пари е по-лесно.
03.07.2007 23:15
03.07.2007 23:17
в кой свят живеете вие? едно е сигурно- не в тоя.
а за Velvet- много правилно си разсъждаваш, спoко. роднините можеш да ги отрежеш така изкъсо, че да не смеят повече да се обадят. трудно е, но после няма повече да слушаш глупости. просто се начумерваш като буреносен облак всеки път като темата клони нататък, и ако се правят на неразбрали, ставаш и си тръгваш. тва действа наистина. един път ако го направиш, повече няма да се занимавaш. :)
и не слушай какво ти говорят. всеки знае да гледа дете с помощта на баби и лели, да го заточва на село, да го бие и да го критикува за най-малкото нещо. оо, така може ВСЕКИ..и като гледам колко още го правят, хора като теб ме радват наистина. :)
горе главата и прегръдки от мен! :)
венерчето
Колко развалини познавам, стари ергени и стари кофи, представа нямаш.
И колко красиви млади майки се разхождат с децата си ....
Значи като не ражда деца, жената не остарява !!!
Не съм против раждането на деца. Против съм да се раждат ей така, щото си нямаш друга работа, а не защото си готов да си родител.
Майка ми е самотен родител на две деца и е със средна заплата. Ами видях го какво представлява живота така, и нямам намерение да подлагам децата си на същото. Когато поискат да излязат с приятели, да си купят нова дреха или да отидат с класа на екскурзия, искам отговорът ми да не е "няма пари". Искам да имат детство. А това не става с едната любов. Щото ако е до това, то лесна работа. Ама не е, искат си и доста други неща. Неща, за които човек трябва да помисли преди да са дошли децата, не след това. И аз работя по въпроса.
lambo, ти наистина ли четеш това, което пиша, или просто си ЗА идеята да си вечната опозиция??? Защото май въобще не схващаш какво казвам...
04.07.2007 12:14
04.07.2007 15:25
Поздрави!
Поздрави, и го давай по-ведро :)))))))))))
05.07.2007 14:17
05.07.2007 14:37
aide s powe4ko samo4uwstie, nali si znae6, che ne si si padnala na glawata. da se pritesnqwa6 za towa, koi kakwo ti e kazal - ne ti e nujno. ima po-golemi problemi w jiwota.
cunki i gore glawata.
Btw, радвам се да те видя, uazi :)))))))))))))
Макар,че виждам - не и` отстъпваш!:)))
Подреди живота си по свой модел,защото си е твой!:)))
2. gabi
3. sashetu
4. adjna
5. lorddaemon
6. uazi
7. sunflower
8. usteddd
9. boncho
10. meimei
11. много нежност...
12. buboleche
13. jokera
14. moony
15. свеж полъх: julllinkata