Мдам, имам си и такива. То колегите че са в изобилие, това ясно (такава ми е работата). Но и от липса на колежки не страдам. Което съвсем естествено доведе до това, че не страдам и от липса на двуличие, клюки, подливане на вода, оформяне на групички, и дърпане на чергата на 100 посоки. Мда, гадно е. И днес с пълна сила разбрах, че няма какво да направя по въпроса. Освен плътно да се придържам към колегите. Не че те си нямат недостатъци. Даже често въобще не слушат какво говоря и ме увикват за глупости, само защото съм жена. Но после имат смелостта да дойдат и да кажат "Та какво казваше одеве че трябва да направя?". Което за мен си е направо като извинение.
Но! Да се върна на колежките. Много съм цапната в устата. Не в лошия смисъл. Просто казвам това, което мисля, стараейки се да не засегна някого. То май и това не е в добър смисъл, ама айде. Останалите колежки обаче, са невероятни. Говорят мило, усмихват се, забиват ти нож в гърба, засягат чувствата ти, пак говорят мило, и за десерт - усмихват се. Преди два часа направиха на идиотки две мои колежки. Които с най-добри намерения решиха да се включат в едно мероприятие. Явно обаче една от групата си беше припикала това занимание, та не само ги отряза, но го направи грубо, и с такива тъпи извинения, дето ме оставиха без думи. Сега мога главата да си заложа, че двечките добронамерени колежки вече много ще се замислят за следващите пъти. Цялата ситуация ме остави с горчив вкус. Защо ли? Ами защото по гадно стечение на обстоятелствата аз се оказах в ролята на вестоносеца. И сега хем ми идва да извия врата на клежката-кокошка, хем се чувствам виновна пред другите две. То това ще ми мине, но вече знам, че трябва да се държа на разстояние от колежките. Писна ми такива идиотки да развалят колектива. Все пак в един отдел работим, трябва някак да се разбираме. Не се очаква да сме приятелки, а да се стараем да сме професионалисти. Професионалистите обаче не влагат лични чувства и емоции когато взимат решения в работата. А половината хора тук точно това правят. Държат се като малки деца, дебнат действията на околните какви облаги могат да им донесат и се възползват, дори когато това засяга работата на някой. Гадно е, долно е, тъпо е! И дразни!...