Напоследък толкова се отбранявах, че вече много ми се събра. Хора, от които най-малко го очаквах, също захапаха тази тема. Дори някои успяха в красив ден като завършването ми да ме заядат за това.
С половинката живеем заедно достатъчно дълго, за да дадем на родата и съседите тема за разговор. Преди няколко години това беше "Няма ли да се жените вече, какво става?". И то толкова учудени, сякаш сме обявили дата, пък сега се отказваме. Ами няма да се женим. Неискаме. Тогава следва "И защо???" още по-стреснато. Всички се стараеха да ме оставят с усещането, че съм срам за родата, че постъпвам глупаво, правя най-голямата грешка в живота си, и т.н. Е добре де, сега какво, писмени обяснения ли да давам? Успяха някак около Нова година да преглътнат тези въпроси. Не че им омръзна, но с част от тях се скарах много лошо, защото не е тяхна работа. А с другата част се скарах, защото не питаха, а директно ми се бъркаха.
НО!!! Тогава дойде друга тема: "Деца няма ли да правите? Вижте се на колко години станахте?". И пак всичко отначало - не, няма, неискам, неможе..... Чудя се дали направо пак да се изпокарам с родата, та да ме оставят на мира, и така да си спестя още 1-2 години нерви. Защото, повярвайте, наистина е изнервящо. Всички баби, лели, стринки и други елементи над 55-60 години настървено ти обясняват, че едва ли не утре ще умрат, а искат да гушнат бебе. И то с тон, сякаш това бебе ще им донесе здраве и ще им спаси живота. Майките (и моята, и неговата) при всеки удобен и неудобен случай повтарят, че е време да им дадем нещо дето да гушкат. Миналата седмица не издържах и се сопнах на майка, че ако толкова я боли душата за дете, да си роди, нямам против.
Във форумите се сблъсках с два вражески лагера. Едните са твърдо ЗА децата, на всяка цена, иначе не си жена. Другите предвиждат евентуално едно, и то след доста време.
Къде сбърках, незнам. Но поне аз го виждам по съвсем различен начин. За да се ожениш, трябва да обичаш човека до теб, да се разбирате, да се подкрепяте и да си помагате.За да имаш дете, ти самият не трябва да си дете. Трябва да можеш да се грижиш както за себе си, така и за половинката. Трябва да си отговорен. Да имаш някакви стабилни финанси. Трябва да си наясно, че детето не е животно - днес го имаш, утре го пращаш на село да не ти пречи.
Как да се ожена от раз??? Защото това била следващата стъпка на връзката ни? Защото околните казват че така е редно? Защото? И след 2, 5, 8 или 15 години до толкова да ми е писнал тоз човек, че да го мразя и в червата??? Егати семейството тогава.
Няма как да се оженя и родя дете, при положение че немога да си осигуря някакви добри пари. Къде ще живеем, кой ще плаща сметките, кой ще плаща дрехи, обувки, екскурзии, обзавеждане. А като дойде детето - трябва да се обзаведе стаята, да се купят количка, кошче, пелени, да се плати раждането, след това и лекарите за бебето... А с времето дребосъка расте, и не ми се вярва да е доволен от факта, че няма пари за вафли, дъвки и т.н., които неговите другарчета си купуват. А с растежа май само майките си дават сметка, че първо - детето расте много бързо, и дрешките се износват за няколко месеца, и второ - дрешките са си цифромания! Оооо, да, знам, че няма само аз да изкарвам пари, а и половинката. Ама неговите пари ще стигнат ли? Ако стигнат, за какво ще стигнат, и защо да нямаме повече? И защо мислите, че ще ми е приятно да живея така?
Да имам дете на 20, когато аз самата незнаех какво искам, си е чисто престъпление. Че то аз нямаше да знам какво да го правя това дете, да не говорим да го уча на нещо...
Или: Да народя няколко дребосъка. На бащата ще му писне от това непрекъснато някое от тях да реве, да иска нещо, да му се пречка из къщата, да трябват пари. И като гледа неговите приятели как си живеят живота съвсем естествено ще се старае колкото се може по-малко време да е вкъщи. Тогава наближава момента, в който на мен пък ще ми писне да съм сама и сама да се боря с всичко. И ще оставя "малките изчадия" на самоотглеждане. Само като се замисля за тази картинка, и си казвам: Евала, точно от такива родители имат нужда тези мъници.

Баба ми все ми казваше "Всяко нещо с времето си!" И смятам да я послушам.
За сега с всичко в живота си се чувствам удобно. Отне ми много време, до като го подредя така, както аз исках. Когато аз реша, ще променя нещо. Но не и преди това.