Нямаше как с роднина педагог да не започна от 6-годишна училище. Просто ме записаха, въпреки протестите на майка ми. Тя все се надяваше да успее да ми издейства още една година безгрижно детство. Времето, за което бабите и дядовците говорят с благоговение, защото, разбираш ли, тогава "времената бяха други", аз го мразя. Защото от отдел Просвета привикаха съответния роднина, и му казаха, че ако не ме запишат от 6 годишна, напрактика слагат петно върху семейството си, върху мен, и рушат системата, като не дават пример на другите. Е на това му казвам идиотска държава - да нямаш право на избор, да неможеш сам да вземаш решения.
Имайки в предвид това начало, не е чудно, че много мразех училището. Много. Да, бях с отличен успех. Но не защото обичах да уча. Просто родителите ми бяха много настоятелни и нямаше измъкване.
И така стигнах до висшето. Щях да ставам бакалавър! Ураааааа! Виждах му края още с приемните изпити. Не понасях ученето, училището, и самата сграда даже не понасях. Но пък ме биваше да работя. Може и да е странно. Но ми харесва това, което работя. Учех единствено, за да мога да работя това, което искам. И до като бях в университета за мен това беше загубено време. Време, през което можех да работя, да изкарвам пари, да трупам опит и стаж. Май преподавателите го усещаха. Защото като студентка се изправях пред такива проблеми, че колегите от курса даже неможеха да повярват какво ми минава през главата. То не бяха караници в преподаватели, не ме допускаха до изпит, загубваха ми доклади, възоснова на които трябваше да ме оценяват (това пък стана точно 3 пъти), загубваха ми писмена работа от изпит, ненанесени оценки (4 на брой). А най-великото беше, когато отказаха да ме допуснат до държавен изпит. Защото съм имала невзети изпити. Моля??? Та аз съм завършила семестриално бе хора!!! Как така невзети изпити!?!? Какви невзети изпити?!?!? Направо забравих за лавината от задачи в офиса, за нервите, дето ми образува половинката, за всичко! И отидох да се разправям с Университета.
И така, сега, след няколкомесечна борба с бюрокрацията и нейните последователи, мога гордо да заявя: вече официално завърших бакалавърска степен!!! Все още немога съвсем да го осъзная, странна ми е свободата, която усещам. Сякаш затворих една трудна страница, и отворих друга много приятна :)))))))))) Вместо вечер след работа да чета за някой изпит, или да пиша доклади, сега гледам филми, пия кафе или си чета книга :)))))) За първи път от толкова много време успях да се наспя :) 
Наслаждавам се! И мисля да се поглезя още малко. Магистратурата може и да почака една година :))))))))))))))))

Я... ВелВел... :)

Велллллллллллветттттттттттттттт :Р

съжалявам-това тръгна от мен по погрешка де :(

Знаеш, на теб това ти е простено ;D

поне едно българче роди ли?

Щото ... докато ние само учим безкрай,
циганите се плодят като Австралийски зайци ...

трябваше ли? Щото като си гледам така графика до първото още има време ;))))))))

за кога ще правят деца ... Именно до тази възраст организма е в своя разцвет и предава най-добрите гени. След това .... болни деца ...

да ти имам и гледната точка..... И само заради това трябва да родя дете?!?

П.П. А каква връзка имат децата с темата?????

Добре дошла в света на големите!Ама вече като бакалавър!:)))А това с магистратурата не го отлагай много!

" И само заради това да родя дете?!"

Въпрос с неповишена трудност ...
- една българка с 3 висши образования и без деца
- една циганка с 4 клас и 13 деца

Кое остава след 20-на години?
Циганчетата или висшите ви образования?

отговор, с въпросчета:
- детето трябва да се храни (пари)
- трябва и да се възпитава (време и ум)
- ти имаш ли 13 деца?

Имайки в предвид, че не ме познаваш, не знаеш какво е семейното, материално и т.н. положение, какво въобще те кара да мислиш, че имаш някакво право да ми даваш акъл и да ми търсиш сметка за деца?

П.П. Няма да трия изписаното до сега, но спри да ми спамиш постинга. Ако толкова те притеснява естествения прираст на българите, пусни си тема.

- детето трябва да се храни (пари)
- трябва и да се възпитава (време и ум)
- ти имаш ли 13 деца?

- че нали и теб са те хранили родителите ти
- че колко хора и теб са те възпитавали
- имам деца, но не чак 13

Аз не ти се бъркам в живота, а само споря.
Не точно с теб "душице" а с типа хора, които мислят и живеят като теб. А те стават все повече и повече. И Българската нация, преживяла такива страшни изпитания на историята, по този начин си отива тихо, кротко и безславно ....
Както се казва, да ви се.. във висшите образования

сам се закова, просто няма какво да добавя ;D

А ако мислиш да продължаваш, хората са създали Личните съобщения. От тук нататък започвам да трия.
Лек ден ;)))

и късмет!
:):):):)

:)))))))))))))))