Както до сега, само дето вече имаш малко повече горчив опит, малка липса на доверие, и огромен заряд от надежда, че нещата все пак ще се наредят.
Вече N-та година живея с надежда, горчив опит, и се боря с липсата на доверие. Мислех, че съм ги превъзмогнала, че съм се справила с онзи момент, когато ми се искаше да умра, да ме няма. И ето, че само преди два дни разбрах с пълна сила, че не съм. Учудващо е как емоции, които човек смята за отминали, са се таили толкова време, и изведнъж изскачат с трясък на повърхността.
Само миг ми трябваше. И разбрах. Не бях простила. Болката не беше отшумяла. Яростта не се беше успокоила. Не бях успяла да излъжа себе си, че всичко е минало, че грешката е изкупена, че вече нещата са ОК. Защото не е така. Само играех. Преструвах се. Преструвах се, че всичко е отминало и съм му повярвала, само за да спечеля още малко време в рая, още няколко невероятни момента, още малко да му дам, още малко да мога да го обичам. Осъзнах с каква сила обичам. Ужасих се от това. Незнаех, че съм способна да дам толкова много от себе си. Толкова много.... Страшно много.... И искам да продължа. Толкова е сладко, че немога да му се наситя. Толкова е силно, че немога да се преборя с него.....

да обичаш :):):)

С усмивка. И напред.
Късмет!

:):):):):)

да ти се връща :):):)

защото е невероятно :)))))))

:))))

сладурче :))