И така, животът беше прекрасен за около един-два месеца. Сега отново е сиво-черен. Добре че нося розови очила, иначе едва ли щях да оцелея. Но какво да се прави - държеливо животно съм, при това оптимистче, и отчайващо доверчиво, та няма изгледи скоро светът да се оттърве от мен ;)))))
Отново старата песен на нов глас. Който ме помни, помни и последният ми проблем с гаджето. И отнази *****, с която са "само приятели". Скоро попаднах на техни разговори в нета. Гадостта на ситуацията е в това, че когато го питах какво прави тя (и аз я познавам лично), той отговаряше, че не се чуват и няма никаква представа как е. По негови думи не се били чували от месеци. А разговорите, които засякох, са от декември и януари. Откачих. Не защото е говорил с нея - през това време дори за момент не съм помислила, че има друга връзка. А защото е скрил от мен. Защото ме излъга в очите на прекият ми въпрос "Какво прави тя, чувате ли се?". Не ревнувам от нея. Тя е нещо като стара рана, която гледам да не чопля. Разяжда ме факта, че той не ми е казал истината. Защо ли? Ами не искал да ревнувам и да правя скандали за глупости. Без да се замисля обаче, че именно така ме кара да ревнивам, да се чувствам глупачка, излъгана, да се чудя по цяла нощ какво, за Бога, ми има, та да ми го причинява. Не се мисля за особено красива, но тя определено не може да ми стъпи на малкия пръст. Не съм и нобелов лауреат, но мозъка ми е в пъти повече от нейния. А той я крие от мен!!! Защо?!? Е, като се изключат обръщенията "мило" и "слънце", разговорите им са абсолютно обикновени, безобидни. Но това не ме успокоява особено.
Надеждата ми сега е, че той най-после разбра, че не ревността ме мъчи, а факта, че крие от мен. Но дали наистина е разбрал? Дали аз пак се потапям в оптимизъм, любовта ми ме заслепява, а желанието да спася семейството надделява? Или той в желанието си да ми спести неприятни емоции не е допуснал тъпа грешка?
Незнам. Знам обаче, че пак съм тук, и ми е добре, като в стари пантофи (кой ли го беше казал това?) :))))))))))))))))

радвам се да те видя :)))
не искам да коментирам написаното... защото... някак не чувствам, че имаш нужда да ти казвам каквото и да било... ти сама си знаеш какво точно искаш... и как да го постигнеш...
всичко е в теб :) всичко е и в него :)
останалото е в начина, по който ще се откривате един на друг... :)))
пожелавам да е красиво! и не махай розовите очила, нито усмивката от лицето си :)))

това беше новина - не очаквах някой така добре да ме разбере... Благодаря за което :)))))))))))))))

за нищо :)
пак заповядай ;)))
винаги съм насреща за изслушване, разбиране и топли думи ;)))

Радвам се, че си се върнала. :):)
Не се радвам на това, което си написала.
Настина - само от вас зависи какво ще стане с връзката ви.
Кураж :):):)

имаше такъв филм - стар, но пък това е без значение(че филмът е стар)...развитъкът на ситуациите изглежда има бедна фантазия и се повтаря при всеки удобен случай. не му мисли, това е само хронология. "всичко тече всичко се променя"- пак известна мисъл
поздрав и съм за! харесваш ми, като мислене!:)))

мъжете не знаят какво чувстваме:) Нашата емоционалност е трудно разбираема за тях. Както и ние се затрудняваме да разберем техния рационализъм. Въпреки това има жени, които повече разсъждават, отколкото чувстват. И чувствителни мъже. А понякога - макар и не много често се срещат представители и на двата пола, които успешно съчетават и двете качества:)

Има го и момента, че ти е спестил инфото защото знае че не ти е особено приятно. Но да ти кажа честно и аз бих реагирала като теб- щях да си изям метлата от яд, образно казано.

Но не чак толкова. Все пак за толкова години заедно поне сме се научили да общуваме. И за това сега се чувствам така...